Днес, понеделник, 21 ноември от Терминал 2 на Летище София

25-та Юбилейна Антарктическа експедиция

Днес, понеделник, 21 ноември от Терминал 2 на Летище София в 19:00 часа отпътува първата от група 10 души на 25-та Юбилейна Антарктическа експедиция.

Това са Командира на Антарктическа станция " Св. Кл. Охридски " инж. Йордан Йорданов, Татяна Асенова, механиците Мирослав Цветанов, Михаил Въжаров и Роман Едуард, строителя Иван Константинов и иконописката Ганка Павлова.

Групата ще лети по маршрута София – Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас, а оттова с чилийски боен аероплан до прилежащия ни остров Кинг Джордж и още веднъж чилийски транспортен съд до о-в Ливингстън.

Екипът ще има нелеката задача да разконсервира станцията след тежката полярна зима и обезпечи естествени условия за обитаване и работа на идващите групи, в които доминират учените.

Доайен на на българската антарктическа стратегия е проф. Пимпирев, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е началник на годишните национални научни експедиции до Антарктика и Председател-учредител на Българския антарктически институт.

Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 година Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот, за което споделя: „ Това е един паметен ден от моята полярна кариера по този начин да се каже. Това е моята 21 експедиция, прекарал съм общо 5 години в Антарктика, само че това е незабравимо в действителност. Да знаеш, че си на най-южната точка, най-далечната, където всички меридиани се пресичат и единствено за 30 сек да направиш околосветско странствуване. “

„ Пимпирев хладилник “ и „ Пимпирев бряг “ на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.

Професорът е шеф на Националния център за полярни проучвания от 2007 до в този момент. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в план за търсене на злато във Виетнам, в научни проучвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.

Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други

Автор e на 5 книги, 6 документални кино лентата и над 150 изявления в реномирани български и непознати списания.

Изживяването е неповторимо и аз съм горделив, че съм българин, и към този момент и българският байрак е там дружно с флаговете на всички страни, които изследват този континент.

Аз постоянно съм считал, че дами наложително би трябвало да вземат участие в полярните експедиции и искрено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе работят наедно с мъжете, имат по-добра психическа съгласуемост, а най-важното е, че внасят топлота и уют в нашето най-вече мъжко затворено общество.

Имало е експедиции, в които липсваше дамско наличие и тогава мъжете леко оскотяват, не обръщат внимание на външния си тип. Докато, когато има нежни създания към нас, всеки гледа да наподобява обичайно. Особено се усеща наличието на дамите по коледните и новогодишните празници, тъй като те основават една неповторима топла атмосфера…

Антарктида постоянно е друга. Има нещо близко в това отношение с женската природа. Всеки, който е стъпил един път там, мечтае да се върне още веднъж. Там човек става по-добър, всеки желае да помогне на другите и съгласно мен това е моделът, по който хората би трябвало да живеят и на останалите обитаеми елементи от нашата планета.

В нашата дребна Родина финансовите проблеми на всички места са определящи, само че най-важното е и без пари да вършим България международна нация и да се гордеем, че сме българи.

Със студа няма проблем. Имаме хубава екипировка. По-опасна е депресията, само че се стремим членовете от екипа да имат психическа съгласуемост.

Глобалното стопляне се усеща най-отчетливо в полярните райони. Лично аз с очите си виждам по какъв начин ледника преди 20 години опираше до една от къщичките а в този момент се се е отдръпнал с повече от 150м. След 50 година в случай че продължи наклонността в повишение на температурите, ледниковите шапки ще се топят и световното морско равнище ще се покачва. Да му мислят холандците, а София може да стане пристанище на Бяло море (шегичка, нека да не стане).